Колко лук трябва да има в кюфтетата за скара? Не повече от каймата, разбира се!

Така става, когато демокрацията е в ръцете на хора без вкус….товарищи нет!

Кирил Николов

Добър ден, скъпи недоядели!
Днес, също както досега, е ден за българската демокрация. Но дали е добър този така паметен ден, е друг въпрос. А дали БГ демокрацията има добри дни, е съвсем, ама съвсем различен въпрос. Ако приемем все пак, че донякъде има родна демокрация…
Ясно е – модалитетите са твърде много. Ето защо днес аз реших да обядвам: три добре пречистени водки + салата "Корона". Последното всъщност е "Домат шмеркезе", но понеже родният полиглот масово е в тупик пред това наименование, са го прекръстили царствено. Вероятно защото българите и в червата обичаме царете, та им се радваме най-малко по 800 дена.
Днешната салата е един домат, фрагметарно разчекнат като портокалова розичка, при което на мястото, където би бил обнаженият портокал, е турен снежнобял и едрозърнест катък. Чесновите нюанси в носа и тялото на плънката, а може би и чистотата на водката, ме направиха стръвно гладен…

Колко лук трябва да има в кюфтетата за скара?

Айде, искам активност, не се крийте на последните чинове, а отговаряйте!!!
Ако нищо не разбирате, естетвено бихте казали: "Ами според различните вкусове".
Естествено това е грешен отговор – разликата във вкусовете на хората съществува основно заради разликата в способността им да разграничават хубавото от нехубавото. Ето защо има непрокопсаници, които ядат например шкембе-чорба без чесън, но нападателно се защитават с клишето, че "по вкус и по цвет товарищи нет"…
Импотетни кирливани!

Сега, в този ден за БГ демокрацията, ще кажа, че кюфте за скара без лук е нещо като шкембе-чорба без чесън, а двете – като море без чайки. Или, за да бъда по-поетичен – като мъж кьосе.
Обаче лук без кюфте е като чесън без шкембе и като косми без мъж. А също и като чайки без море – тук в Пловдив ги има много, но водата ни е само сладка.

Та ето какво – Кака Надка ми даде три едрограмажни, белезникаво-зеленикави и рошави овала, от които като от игленик стърчаха цели парчета зелен лук. Последните едва-едва се крепяха в някаква незабележима каймяна спойка.
Ядох с хляб, оригам на лук, вие ми се свят, следобедната ерекция още не ми идва, а кръвното ми има само горна граница.
Така става, когато демокрацията е в ръцете на хора без вкус.
…товарищи нет!